Latest topics
» Запази лик.
Вто Яну 05, 2016 12:16 am by Blue.

» ACTIVITY CHECK!
Съб Юли 25, 2015 2:06 pm by Alison

» Become a friend.
Нед Дек 07, 2014 5:58 pm by laurel.

» NEWS
Сря Авг 06, 2014 6:37 am by Alexis Fierce

» Отсъствия.
Чет Юли 31, 2014 7:12 am by amelia,

» Относно салемските вещици!
Сря Юли 30, 2014 5:12 pm by Alexis Fierce

» [just tell me i'm beautiful]
Пон Юли 28, 2014 6:30 pm by mortimer murray

» There's poison on her lips;
Пон Юли 28, 2014 12:45 pm by Jax Wotton;

» let's go down; [spam!]
Нед Юли 27, 2014 7:14 pm by ;malia

Кой е онлайн?
Общо онлайн са 3 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 3 Гости

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 27, на Вто Юли 04, 2017 9:47 pm

Общежитието на Кристофър.

Страница 1 от 2 1, 2  Next

Go down

Общежитието на Кристофър.

Писане by Christopher. on Сря Мар 19, 2014 8:53 pm


_________________
I can show you how pleasurable
pain can be. You don’t believe me now, but this is what I mean about trust.
There will be pain, but nothing that you can’t handle.

avatar
Christopher.
member.


Брой мнения : 49
Join date : 11.03.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Общежитието на Кристофър.

Писане by Christopher. on Пет Мар 21, 2014 7:10 pm

Когато русокосата се оправи и тръгнаха по коридора,хващайки ръката му тя се извини,за това,че го бе вкарала в тази каша.Не бе нещо ново,повтаряше си го наум постоянно когато се случваха такива неща.Нямаше смисъл да съжалявам,щом е станало така,явно Кристофър е трябвало да участва в тази поредица от приключения на едно момиче като Нея.Не каза нищо,само стигна ръката й по-силно,така че Тя да разбере,че той винаги ще е до нея каквото и да става,но тези разговори ще ги оставят за по-късно или поне докато стигнат до тях.
Качиха се в колата.Двигателя на кадилака изръмжа и те потеглиха към "мястото на Кристофър".За сега щеше да отседне там,тъй като вече не можеше да вярва на никого.Повечето не искаха да обикалят около околността където живееш той,защото се носеха различни слухове.Луди с ножици,гладни кучета,които нападаха,крадци и част от нечия група дрогирани момчета,които когато адреналина им идваше в повече,изпускаха страстите върху някои невинен.Кристофър живееше в една от онези тъмни улички,и се гордееше с това.Обичаше спокойствие.Може би повече го обожаваше.Нямаше място за сравнение с любимата му дупка.Пристигнаха и той слезе.Отвори вратата и русокосата й взе чантата с дрехите й.Утре щяха да излязат да я вземат нови или той щеше да купи такива.Не си падаше по пазаруването,така че сигурно щеше да помоли някое от момичетата,които са му редовни клиенти.Извади ключовете от джоба си и отвори вратата.Пусна я пред себе си като с ръка й посочи,че трябва да върви само нагоре по стълбите и на най-горния етаж се намира неговата стая.Вървеше плътно зад нея,като няколко пъти се обърна,за да види дали няма някой зад тях.
Когато отвори вратата на обежището си той пусна чантата на земята и веднага махна всички хартии,които бяха на леглото.Погледна я,за да види какво прави,дали поне одобряваше мястото.Можеше само да разбере по погледа й.
- Сядай и се чувствай като у дома си.За сега това е твоя дом както и моя и явно трябва да се науча да споделям леглото си с някой друг. - засмя се и хвърли хартиите на бюрото до леглото. - Шегувам се .. ще спя на дивана. - добави и подкани русокосата да седне.
Мястото където живееше Кристофър не бе кой знае колко луксозно.Не бе и никак зле.Падаше си по начина на живеене,който го кара да знае от къде е тръгнали до къде е стигнал.Често казано .. все стой на едно и също място.Но него това не го притесняваше,даже му харесваше.
Закрачи бързо към хладиълника и го отвори.Определено и тук имаше работа за вършене.Нямаше нищо за ядене.Или трябваше да излезе или да поръча пица.Нямаше начин да остави момичето гладно,още първата вечер когато ще му е съквартирантка.Извади две бутилки бира,които все още дрънчаха на рафта остани и ги отвори.Тя стоеше и оглеждаше.Какво толкова имаше да се гледа.Кристофър само и единствено искаше нищо да не се пипа.Да остане така както е намерено.Подаде и бирата й се усмихна леко.
- Е .. ще се обадя по-късно да поръчам пица,освен ако нямаше други предпочитания. - говореше спокойно,присегна се и остави бирата на бюрото пред него и се излегна на леглото.Най-накрая главата му можеше да не бучи толкова колкото за последните няколко часа.

_________________
I can show you how pleasurable
pain can be. You don’t believe me now, but this is what I mean about trust.
There will be pain, but nothing that you can’t handle.

avatar
Christopher.
member.


Брой мнения : 49
Join date : 11.03.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Общежитието на Кристофър.

Писане by eve; on Пет Мар 21, 2014 8:36 pm

Нямаше представа къде отиват. Не бе сигурна дали желаеше да знае. Предпочиташе Кристофър да я остави някъде по пътя и да изчезне. Не го бе молила за помощ. Единственото, което поиска от него, бяха резервни дрехи и  малко компания, докато се съвземе от шока. Никога не бе очаквала, че денят можеше да завърши по още по-шантав начин отколкото бе започнал.
Погледът ѝ обходи помещението няколко пъти. Не се опитваше да запамети всеки един детайл, нито да открие нещо, за която да направи забележка. Опитваше да разбере разположението на вещите и мебелите. Нейният апартамент под наем сигурно изглеждаше по абсолютно същия начин за човек, който не бе свикнал с разположението на нещата.
- Не, няма проблем. – побърза да каже без да има представа какво точно искаше да каже и по отношение на коя част от неговите думи го казваше. Ева нямаше намерение да остава за дълго, нито да причинява някакво неудобство, така че нямаше никакъв проблем с поръчаната пица, нито пък варианта всъщност тя да спи на дивана, ако въобще останеше толкова за дълго, че да се наложи да преспи тук. Не че беше груба и неблагодарна, но имаше чувството, че колко по-дълго беше в неговата компания, толкова повече го завличаше със себе си и нещата ставаха все по-лоши. Огледа се още веднъж, отпивайки от бирата, и остави шишето. Познаваше плана на този тип сгради и знаеше, че някъде трябваше да има баня, в която би намерила това, която в мотела определено отсъстваше, а по нейно мнение трябваше да бъде заредено.
Блондинката излезе за минута от стаята и се върна, приближавайки към него. Седна близо до него и опита да изтрие засъхнала кръв около драскотината. Мислеше да го направи по-рано, но тогава се наложи да побърза, освен това нямаше как да го направи. Сега поне успя да намери малко памук и спирт, колкото да бъде сигурна, че ще зарасне бързо и без проблеми.
- Аз нямам проблем да делиш леглото си с мен, освен ако и ти нямаш проблем с това. – каза с шеговит тон след кратко мълчание. Все още не мислеше да повдига темата с дивана и кой ще спи на него. Имаше други теми, които бяха по-наложителни в момента. – Защо рискуваш толкова много заради момиче като мен? Светът няма да загуби, ако изчезна.
Вече дори не можеше да изрече думата "умра".

_________________
what have you done now?
Would you mind if I hurt you?
Understand that I need to.
avatar
eve;
member.


Брой мнения : 59
Join date : 12.03.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Общежитието на Кристофър.

Писане by Christopher. on Пет Мар 21, 2014 9:44 pm

Беше затворил очи и дори се бе унесъл.Искаше му се да заспи,но знаеше,че ако го направи русокосата може да си тръгне.Тя можеше да изглежда невинна,но реално знаеше донякъде как да се оправи сама.Въпроса бе,какво е това чувство,което изпитваше към нея Кристофър да я предпази.Не отричаше,че и преди не бе правил това за момичета,но защо Тя да бе по-специална от останалите?Какво в нея го провокираше толкова и караше всяко едно нервно окончание да се отпусне и просто да се съсредоточи върху това,че тя бе покрай нея.Интересно бе,и с всяка изминала секунда,когато я усещаше покрай себе си ставаше по-интересно.Някакъв вид нова игра ли се върти в главата му или просто бе временно настроение както обикновено?
Продължаваше да държи клепачите си затворени докато не усети аромата на спирт и онова леко щипещо чувство.Бе забравил за драскотината си,но ето че Тя бе решила да му припомни.Не реагира,дори остана със затворени очи докато не чу гласът.Понякога имаше чувството,че русокосата обичаше да провокира по някакъв начин хората или по скоро да ги отблъсква от себе си.Може би бе свикнала така?Кой ли пък знае?Хвана ръката й и отвори очи.
- Първото - никой не е казал,че рискувам нещо. - може би бе лъжа или пък истина и Кристофър не бе сигурен в това. - Второ - все някога всички ще умрем .. дали сега или след време няма значение,предпочитам да ти дам шанс да се порадваш още малко на живота.Ти си на 20 или двадесет и няколко за къде бързаш? - каза,махна ръката й от лицето й,както и онази миризма на спирт близо до носът му и се изправи като леко се подразни от въпроси й.Нужно ли бе отново да минават през тази тема какво в мотела и да се обесня?Нещото,което мразеше,след още няколко неща,но за в момента бе това.
Присегна се и взе бирата.Отпи от нея,но не я върна,а я задържа в ръцете си.Бе с гръб към нея,нямаше да я погледне в близките няколко секунди докато не разбере,че с Кристофър по такива теми не е за предпочитане да се говори.Той не бе герой,не искаше и за в бъдеще да го определят като такъв.Нито да му казват,че е от добрите.Та той нарочно гледаше филм,в които лошите печелеха.Имаше добри хора само в приказките,с които баламосваха малките деца.Това е същото като свръхестествените същества.Те не съществуват макар и повечето да твърдят така.Пълна измислица на някоя болна глава.Хора без работа.
Погледна часовника,който тъкмо закръгли цифрите си на 20:00 и Кристофър се присегна към телефона.Набра номера на момчето,което често му носеше пица и поръча същата поръчка.Без никакви промени,без дори и да се обърне и да пита русокосата.Надяваше се да няма нищо против това,което той ядеше.Затвори телефона.Щяха да почакат няколко минути докато момчето със зелена шапка позвъни на вратата му и донесе вечеря,а до тогава .. до тогава само можеше да се гадае на къде щяха да се развият нещата.Дано да бяха към хубаво.Искаше му се да е към хубаво.

_________________
I can show you how pleasurable
pain can be. You don’t believe me now, but this is what I mean about trust.
There will be pain, but nothing that you can’t handle.

avatar
Christopher.
member.


Брой мнения : 49
Join date : 11.03.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Общежитието на Кристофър.

Писане by eve; on Съб Мар 22, 2014 7:19 am

Реши за момент да изостави разговора и се отпусна назад върху леглото. Лежеше със затворени очи, докато Кристофър поръчваше и разменените думи прозвучаха като безспирно жужене без смисъл. Беше свикнала да няма претенции по отношение на храната, защото на първо време нямаше правото да има такива.
- Това се подразбира, Кристофър. – въздъхна като, използвайки името му, . Нямаше желание да подхваща отново темата, но трябваше да го каже. Няколко минути продължи да гледа към тавана преди да се изправи до седнало положение и опре брадичката си върху рамото му. – Не искам да пострадаш заради мен, а и има малко хора, на които мога да се доверя и разчитам, така че няма да е зле да останеш един от тях в случай, че преживея и тази глупост и имам нужда от помощ за пореден път след още някоя.
Засмя се леко, защото знаеше, че винаги щеше да има нова каша, в която да се забърка. Изглежда бе нейният начин на живот или поне настоящия. Ако позволеше на нещата да си дойдат на мястото веднъж завинаги, може би нямаше да се налага да разчита на някого, за да се измъкне от последствията на собствената си глупост. Нямаше да го направи в скоро време, защото все още изпитваше нужда да среща част от тези познати лица, които я караха поне за малко да бъде себе си и да вярва, че все пак имаше хора, които наистина ги бе грижа за нея, а не единствено заради приходите, които им носеше. С него се чувстваше съвсем обикновена, защото той не опитваше да я впечатли със запазена марка вино, нито я караше да бъде някоя.
- Все още ми дължиш нещо. – продължи, когато той не реагира на думите ѝ и отново се появи онова чувство, че наистина имаха твърде малко неща, за които можеха да говорят, а по-голяма част от тях и двамата искаха да избегнат. Всъщност можеше да се върне на предишната тема, но би било трудно да му обясни как тя нямаше как да се радва на живота и беше без значение дали има още малко време или не. Можеше да го повтаря отново и отново, докато не му омръзне и не я помоли да си тръгне, но от това не печелеше нищо освен постигането на една безсмислена цел.
Замисляйки се над казаното, всъщност тя му дължеше повече отколкото той на нея. Мислеше, че е така, защото той каза, че ѝ дължи нещо, но на първо време именно тя му дължеше да бъде себе си, защото той я помоли да го направи, а тя така и не се вслуша в тези думи…

_________________
what have you done now?
Would you mind if I hurt you?
Understand that I need to.
avatar
eve;
member.


Брой мнения : 59
Join date : 12.03.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Общежитието на Кристофър.

Писане by Christopher. on Съб Мар 22, 2014 5:09 pm

Стаеше с гръб към нея,докато получи отговора й.Поклати леко глава,все едно за нея това бе нещо неважно.Нещо,за което не и пука,но по държанието й като съдеше дали имаше нещо за което да й пука или просто живееше ден за ден.Ако бе така,искаше нейния начин на живот.Може би искаше и това да остане за малко без памет,за да избегне разни надувки с дебели портфейли търсещи дрога,после с най-тъпите оправдания да не му дават парите,които е заслужил .. макар и да претендират,че имали толкова много,а нямали къде да ги похарчат.Нека построят манастир!Дали ще се  намери вече някъде девствено момиче,което да стане монахиня?Интересна тема за размисъл,но бе прекъсната от русокосата,когато я усети по себе си.
Засмя се на това,което каза Тя.За първи път ..Е,нека да не е първо,но от доста време не бе длъжник на някой за нещо.Но,да,Тя бе права.Бе обещал нещо,а Кристофър гледаше да си спазва обещанията всеки път когато можеше.Предполагаше,че това бе един от моментите,в който може да си го позволи.Докато тя бе зад него,той хвана ръцете й така,че да го увият и се обърна на една страна,за да я вижда.Усещаше дъха й по кожата си.
- Значи искаш сега да ти се издължа? - попита докато още държеше ръцете й прилепени към себе си. - Или просто искаш да започнем от сега и когато дойде разносвача за пици да станем тройка? - каза студено,като с крайчица на окото си продължаваше да я гледа. - Не,не обичам да деля! - каза ясно и вече в гласа му се усети онази весела нотка.Харесваше му да говори с нея по този начин.
Пусна ръцете й и бързо се обърна към нея.Бутна я на леглото и се озова върху русокосата.Ръцете му минаха от двете й страни,а той я гледаше право в очите.Приближи се към нея нея и я целуна.Езика му влезе в устата й и я обиколи.Отдръпна се и след това й смигна.Бавно се намести между краката й и се притисна към нея.Искаше я,знаеше го,но не знаеше дали и при нея бе така.
- Имаме няколко минути преди вечерята ни да пристигна. - засмя се и отново я целуна.Целувките му тръгнаха надолу по врата й.С едната си ръка поправяше път през дрехите й като се мъчеше да ги махне.
Дали беше грешка или не,често казано на него не му пукаше.Може би трябваше от части да се научи от нея.Знаеше много добре,че можеше да не доживее до другия ден,затова трябваше да живее на пълни обороти,без да проявява каквито и да е съмнения в действията си.Тази нощ щеше да бъде с нея,утре .. русокосата може да си е намерила друг обожател,който да я приюти за една нощ и така да обикаля от едно легло в друго.Защо да не се възползва от ситуацията,в която е .. не че искаше да я накара да се почувства като евтина - напротив,просто знаеше,че такива като нея не умеят да пуснат корени на едно място.Защо ли въобще го казваше по този начин като знаешерче той бе същия като нея.Без никаква разлика!

_________________
I can show you how pleasurable
pain can be. You don’t believe me now, but this is what I mean about trust.
There will be pain, but nothing that you can’t handle.

avatar
Christopher.
member.


Брой мнения : 49
Join date : 11.03.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Общежитието на Кристофър.

Писане by eve; on Съб Мар 22, 2014 6:16 pm

Защо всички гледаха на нея по този начин? Те не се замисляха над опциите, които имаше пред себе си, а единствено осъждаха направените от нея избори. Не можеше да се представи за жертвата, която е била принудена, защото действително сама избра тази посока в живота си, но самият избор имаше далеч по-дълга история, отколкото някога би имала, ако успееше да открие някой, който я помнеше и имаше желанието да ѝ припомни коя е. Предполагаше, че никога няма да го намери и дори се замисляше дали през целия си живот не бе била на границата между улицата и лошия избор.
- Не мислех за това. – поклати глава като премълча онова изречение, което за пореден път заявяваше, че не е като другите момичета. Само по себе си то звучеше смешно, защото бе точно като тях или поне всички я приемаха като тях. Трудно можеше да задържи нечие внимание, за да каже защо го повтаря. Имаше твърде малко хора, с които можеше да разговаря, а повечето от тях бързаха да си тръгнат или да я изгонят, когато техните проблеми са разрешени и никой никога не я бе попитал нищо преди да се възползва от нея. Поне не си спомняше такъв момент.
- А аз не обичам да бъда вещ вместо живо същество. – отговори на неговите думи. Осъзна, че прозвуча грубо и не на място едва когато го изрече. Нямаше предвид него, а може би разносвачът и всички останали, които биха я погледнали като именно такава. Вещ, която запълваше време им за малко и от която имаха някаква полза за определено време. Нямаше причина да гледа на Кристофър по различен начин освен може би, че той бе направил много повече за нея само за един ден, отколкото някога би си позволила да го помоли.
- Не го приемай лично. Просто трябваше да го кажа на някого, а едва ли бих имала силите да го направя пред онези, които го заслужават. – побърза да допълни преди да бе поставила началото на поредната катастрофа. Устните ѝ отново намериха неговите и тъкмо се замисли, че не бива да говори толкова много и то в момента, когато нямаше какво да каже и казваше нещо, което не би искала да бъде изречено в действителност, когато се почука.
Определено избираха възможно най-неподходящия момент всеки път… Поне днес. Може би защото реално не им влизаше в плановете за завършат срещата си по един подобен начин.

_________________
what have you done now?
Would you mind if I hurt you?
Understand that I need to.
avatar
eve;
member.


Брой мнения : 59
Join date : 12.03.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Общежитието на Кристофър.

Писане by Christopher. on Нед Мар 23, 2014 5:41 pm

Тя отново го отблъсна.Грешеше.Повече нямаше да прави каквото и да е опити да я има.Явно,Тя доста ясно си казваше,че не трябва да има нищо между тях,а само и единствено приятелска връзка.Как можеше да е толкова глупав,че до сега да не го проумее?Биваше ли да е толкова заслепен в собственото си его,че да не разбере от какво нямат нужда останалите?Тя имаше нужда от пространство,да диша,той да не бъде поне за кратък момент около нея.Разбираше.Веднага се отдръпна.
Чу се почукване на вратата.Спасение или просто разносвача на пица донесе вечерята им.Изправи се и отвори вратата.Усмихна се насилствено и пое кутията с храна,а след това бръкна в джоба си,за да извади пари и да плати.Момчето,което често се грижеше Кристофър да не остане гладен,обичаше да бъде точен.Понякога връщаше дори повече отколкото трябваше,но този път щом той се присегна да върне рестото Кристофър му направи знак да си върви.Изражението му ясно показа недоволство,но бързо го преглътна и продължи напред,слизайки по стъпалата.
- Вечерята е готово. - каза троснато и хвърли кутията на масата.Дръпна един от столовете и седна на него.Въздъхна и след това я погледна. - Специална покана ли чакаш,за да дойдеш? - усети се раздразнението в гласа му ,но той не направи нищо по въпроса.Просто седеше и я гледаше без да прави каквото и да е други движение.
Пръстите му започнаха да похлопват бавно по масата,като ритъма беше бърз..доста бърза за спокоен човек,както щеше да отговори той,ако някой го питаше.Не,по -скоро нямаше да му обърне внимание,защото бе твърде зает да рови там където не биваше,а именно в срещата ми.
Кратък момент на мълчание и Кристофър се изправи.Присегна се и изпи последната глътка от бирата и хвърли шишето в коша.Не го свърташе на едно място .. трябваше да направи каквото и да било веднага.Придърпа кутията с пица към нея и след това я погледна.
- Отивам да си взема душ,ако някой почука и не ти изглежда толкова симпатичен,колкото реално трябва да е .. не му отваряй. - отбеляза и влезе в банята без дори да си прави труда да я погледне отново.Надяваше се да е грубо .. да,искаше да се почувства неловко от това,което ставаше.Ако не бяха думи .. то щеше да бъде някой.Може би не трябваше да я води тук.Трябваше да я остави да се оправи сама какво тя пожела,но защо не го направи?Защо?

_________________
I can show you how pleasurable
pain can be. You don’t believe me now, but this is what I mean about trust.
There will be pain, but nothing that you can’t handle.

avatar
Christopher.
member.


Брой мнения : 49
Join date : 11.03.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Общежитието на Кристофър.

Писане by eve; on Нед Мар 23, 2014 6:34 pm

Беше ядосан. Обиден може би… Или разочарован? Не можеше да каже с точност, но знаеше, че имаше нещо в казаното или направеното, което го провокира да бъде студен и дистанциран. Трябваше да замълчи, когато не бе сигурна, че беше правилното време да каже каквото и да било, но вместо това го направи сега, когато нямаше какво да каже или вече бе късно за каквото и да било.
Ева погледна към кутията, но не посегна. По начало не бе особено гладна, а в момента дори не се замисляше над нуждата от храна. Едва ли можеше да каже какво и кога бе яла за последно, но донякъде бе свикнала с липсата на храна и не ѝ правеше кой знае какво впечатление дали изпитва нужда от такава в момента или не. Досещаше се единствено в онзи моменти, в които нещата излизаха извън контрол или нямаше какво друго да прави, за да запълни времето си. Проследи действията му с поглед като умишлено избягваше срещата с неговия.
Възможно ли да е наранен? Съмняваше се. Все повече започваше да мисли, че той не се различаваше по нищо от останалите и не разбираше защо бе избрала точно него. Може би защото той все пак се отзоваваше на нейния обаждания, а не изключваше телефона си или не го оставяше да звъни, докато тя не се откажеше. Освен това знаеше, че той нямаше съпруга или приятелка, от които да крие срещите си с нея. Тя представляваше едно от момичетата, които го разнообразяваха от време на време. Поне така изглеждаше…
- Защо би поискал да бъдеш с мен, щом не обичаш да делиш, когато знаеш, че аз съм обща за всички? – попита, открехвайки вратата на банята. Трябваше да зададе този въпрос дори и да не получи отговор. Честно казано дори не се надяваше да получи. Единственият въпрос, на който искаше да получи отговор бе защо всичко трябваше да бъде толкова сложно, но едва ли Кристофър би имал отговор. Ева имаше съмнения, че той се питаше абсолютно същото, но също така знаеше, че тя не бе човекът, който би могъл да му отговори.
- Не съм казала, че не искам да бъда с теб. Напротив, искам го. Просто ме е страх, че ако си го позволя сега, утре може и да нямам сили да си тръгна. – продължи да говори, докато приближаваше към него. Тя бе свикнала винаги да си тръгвам, а и знаеше, че той би предпочел това. Поне така бе свикнала дори с него.

_________________
what have you done now?
Would you mind if I hurt you?
Understand that I need to.
avatar
eve;
member.


Брой мнения : 59
Join date : 12.03.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Общежитието на Кристофър.

Писане by Christopher. on Вто Апр 08, 2014 4:46 pm

Понякога бе грешно да оприличаваш даден човек на останалите,след като не знаеше дали реално бе така.Не знаеш нищо за него,освен това,че понякога можеш да видиш себе си в него или просто с някое негово действие,да се замислиш над ставащото.Може би имаше причина нещата да стават така,тези дразнещи и не толкова обходими прекъсвания на това,което се започнеше,но Кристофър обичаше да е точен,директен,понякога дори и груб,защото не оценяваше това,което има.А той имаше ли нещо повече от една празна,малка квартира и доста клиенти,които бяха празни .. вътрешно.
Вратата на банята леко се отвори и той остана с гръб.Нямаше нищо против .. това тя да му задава въпроси,докато той искаше поне там да остане на спокойствие.Едва ли щеше да види,направили или особено каже нещо,което не е преди.Въздъхна и продължи без дори да се вслушва в първия и въпрос,докато най-накрая сякаш не дойде същественото,това което Кристофър искаше да чуе от толкова време .. или поне се надяваше.Не я искаше или я искаше повече от всякога,но не за една нощ,а за нещо повече?Не ... той не можеше да бъде обвързан за някого,защото така трябваше по ония закони,за които толкова се говореше ... не можеше да си позволи да бъде толкова близък с някого,толкова емоционално.
- Никой не те е гонил от тук.. - започна той,като все още бе обърнал гръб към русокосото момиче. - Няма й да го направя,защото държа на думата си. - замълча за момент,сякаш да обмисли следващото си изречение,но реално трябваше просто да го изстреля през устата си. - За да нямаше тези притеснения,още утре ще започна да ти търся жилище,където да отседнеш .. - казвайки се обърна към нея и хвана вратата на банята.Погледа му ясно показваше,че понякога дистанцията и студенината,която предпочиташе да има бяха като нещо повече от всеки друг.Точно в момента той ги желаеше .. тези две неща.Далеч от останалите .. затова започна да живее и в това забутано място.
Очите му шареха по лицето й докато накрая търпението му свърши или поне му се искаше да бъде така.Това бе неговия дом,тук трябваше да се спазват някакви правила и дистанция на личното пространство.Усмихна й се насилствено и отвори устата си,да каже и последното,което искаше да отбележи.
- Ако няма да се присъединяваш,затвори вратата .... - студения му глад издрънча в помещението,но тъй като не искаше да изглежда толкова груб Кристофър добави в края на изречението си след дълго мълчание и едно просто "Моля .."

_________________
I can show you how pleasurable
pain can be. You don’t believe me now, but this is what I mean about trust.
There will be pain, but nothing that you can’t handle.

avatar
Christopher.
member.


Брой мнения : 49
Join date : 11.03.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Общежитието на Кристофър.

Писане by eve; on Вто Апр 08, 2014 7:48 pm

Знаеше, че е направила грешка. Не беше само една. Питаше се дори дали не бе грешка, че му се обади. Защо точно на него? Ева знаеше защо, но бе трудно да го признае пред себе си. Думите му породиха тиха въздишка от нейна страна. Надяваше се на нещо различно като че ли; нещо с малко повече съчувствие. А тя заслужаваше ли го? Дълго време успокояваше нервите си, че тя не е като онези момичета, а малко по-малко съзнаваше, че може би практиката я бе превърнала в една от тях. Те обещаваха, след това се отдръпваха и отново обещаваха. Те се въртяха в порочен кръг от собствените си лъжи и неизпълнени обещания. Кристофър имаше право да се държи по този начин с нея. Тя не правеше ли същото с него, но по един по-особен начин? Третираше го, както би третирала клиентите си, когато не е в настроение да изпълнява нечии желания, но пък знаеше, че с това идваха бонусите, които си оставаха за нея. Работодателите я контролираха до момента, в който се качеше или слезеше от сцената. Те нямаха право да се месят в малките услуги, които изпълняваше за този и онзи.
- Няма нужда да го правиш. Разбрах те. Утре си тръгвам и повече няма да чуеш за мен, защото очевидно ти нося повече проблеми отколкото вече имаш на главата си. – каза, когато тишината стана неловка. Изпаренията, които запотяваха огледалото в помещението, се изплъзваха през открехнатата вратата и блондинката сметна, че е по-добре да влезе и да я затвори. А можеше и да излезе, но тя нямаше да го направи. – Само че не искам отношенията ни да прекъсват по този грозен начин.
На следващата сутрин вероятно щеше да си тръгне без да оставя следи от присъствието си. Правеше го често и вече не ѝ правеше впечатление. Услугите ѝ винаги си имаха цена, но се съмняваше някой да ѝ откаже услуга срещу още една от нейните в замяна. Този път нямаше да се прибере с бонуси, а щеше да заплати за временния подслон. Мисълта, че щеше да се продаде по подобен начин я убиваше, напомняйки колко много всъщност приличаше на останалите, но тя нямаше друг вариант. Не и след като прецака всичко с единствената си надежда.
Стъпките ѝ бяха плахи. Ева бе премислила целият разговор във всичките му варианти, но краят винаги бе един и същ. Дрехите ѝ падаха една по една върху мокрия под, докато вече липсваше какво повече да съблече. Погледът ѝ срещна неговия в опит да разчете какво се върти из главата му, но тя не бе добър психолог и се предаде. Целуна го несигурно, защото не знаеше как той ще приеме този нов опит. Този път обаче тя нямаше да се откаже и отдръпне. Смяташе да продължи до края, защото ѝ изглеждаше правилния край на всичко, което дори не съществуваше реално; съществуваше само и единствено в главата ѝ.

_________________
what have you done now?
Would you mind if I hurt you?
Understand that I need to.
avatar
eve;
member.


Брой мнения : 59
Join date : 12.03.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Общежитието на Кристофър.

Писане by Christopher. on Сря Апр 09, 2014 4:23 am

Кристофър слушаше внимателно,това което излизаше от устата на момичето.Спонтанното решение да влезе в банята,а не да затвори вратата и да прави нещо друго докато той се къпеше,леко го изненада,но реално бе предвидил и това.Не искаше да изглежда така все едно я примамва,за да изпълни плана си,който от доста време на сам .. от какво бе с нея се въртеше в главата му,признаваше си .. че тази пристрастеност и към наркотиците и към плътските удоволствия понякога го убиваха,а .. може ли човек да си представи,че жена бе сторила това с него..онази Наталия,жената-демон,както той я наричаше,както той и бе лепнал този етикет.Но .. след всичко,ако мислим правилно,жените създаваха тези проблеми и после те проявяваха желания да ги оправят.Долни същества,би обобщил в ума си Кристофър .. но всякаш това,което искаше сега Ева,да поправи грешката си ,явно нямаше да се получи.Не обичаше игрите,не и ако той не бе този,които ги играеше..по неговите правила,по ничии други.А точно когато беше с нея,тя го въртеше на малкия ми пръст.
Оставайки без нито една дрехи и плахото и приближаване и целуването по устните му,му дойде в повече за днес.Поклати глава отрицателно и се отдръпна от нея.Очите му изгаряха нейните бавно и бавно,а реално той просто търсеше отговор - защо?
- Не целя да спя само с теб .. - отбеляза просто,за да уточни каква бе причината нервите му да бъдат изпуснати толкова рязко и поведението му да се промени,така че може би леко да я обиди. - .. просто не обичам да си играят с мен,Ева. - допълни като продължи да я гледа.
Чуваше се водата зад тях,която се удряше в плочките и парата и излизаше и заливаше цялото помещение.Можеше ли да бъде  мил с нея,поне да се помъчеше за малко..Искаше хем да я накара да се почувства единствена на света,както повечето искаха да от него,хем тя да не бъде такава - да играе.Игрите са приятни,но понякога края-не!Кристофър,често си бе патило т това,но после уменията,които му бе предала Наталия излизаха на първо място и повече момичета прекрачваха прага му към изхода със сълзи на очите.Да,в това отношения бе и чудовище.Трябваше ли да направя същото и с Нея?
- Ако искаш да бъдеш с мен .. покажи го,по начин по който трябва..Позволи ми да те опозная и аз ще ти позволя много неща,но замъгляването на погледа със секс и повече да не се върнеш,не ми харесва тези твои роли .. - отбеляза той и продължаваше да я гледа,не си позволи тишината да бъде толкова дълга този път.
Но като се замислеше,ако имаше някакъв шанс той и Тя да са заедно,Кристофър би ли понесъл момичето до него вечер да раздава тялото си на някой друг,докато той отчаяно бие главата си в стената,дрогирва се и чака нейното обаждане.Може ли или бе непосилно за него?

_________________
I can show you how pleasurable
pain can be. You don’t believe me now, but this is what I mean about trust.
There will be pain, but nothing that you can’t handle.

avatar
Christopher.
member.


Брой мнения : 49
Join date : 11.03.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Общежитието на Кристофър.

Писане by eve; on Сря Апр 09, 2014 6:08 am

Той искаше ли тя да остане или предпочиташе да си тръгне… По-скоро той си играеше с нея и тя продължаваше играта, защото се страхуваше. Не искаше да повярва в нещо, което така грубо можеше да бъде отнето от нея. Хората вярваха, че тя не помни нищо от миналото си, но понякога имаше моменти, които се явяваха като дежа вю. Намираше се е точно такъв момент, но този път можеше да предотврати фаталната си грешка.
- Тогава какво искаш от мен? – попита хладно, въпреки че не успя да прикрие несигурността. Несигурност, породена не от факта, че той можеше да пожелае нещо от нея, което не бе готова да направи, а такава, породена от вероятността думите му да не бъдат онова, което желае да чуе. Не можеше сляпо да повярва на едни думи за опознаване. Той нямаше кой знае колко да я опознава, защото Ева не можеше да му каже много за себе си. Това би го отегчило, както и възможността тя да не бъде онова, което е очаквал да бъде. Не искаше да се впуска в нещо толкова несигурно, когато знаеше какви са последиците. Веднъж вече бе изпитала подобна болка и нямаше желание да я повтаря. Бореше се със себе си и срещу себе си, но се предаде.
- И аз мразя да си играят с мен, Кристофър. Мразя негласно да ми обещават нещо, а всъщност намеренията да са напълно различни. Трябва да знаеш, че може би се влюбвам в теб и съм готова да пожертвам всичко за теб, но не искам накрая да си тръгна като поредната глупачка, която си изиграл! – нервите ѝ не издържаха на това напрежение. Когато нещо го изнервяше, той се отдръпваше. Когато тя бе изнервена, просто губеше контрол. Дори не осъзнаваше, че му вика без причина. Не бе точно вик, но бе много по-високо от нормалното звучене на гласа ѝ. Не „може би“, тя наистина се влюбваше и това чувство я караше да се чувства уязвима покрай него. Само с няколко думи дори бе способен да я пречупи и тогава наистина би си тръгнала. Нямаше да има място тук и щеше да е наясно с това.
- Не съм искала да се почувстваш използван. Опитвах да се предпазя.. Съжалявам. – прошепна накрая. Тишината ѝ се струваше зловеща, макар и кратка. Имаше нужда да говори непрекъснато, за да не се заслушва в нея, но нямаше какво повече да каже…

_________________
what have you done now?
Would you mind if I hurt you?
Understand that I need to.
avatar
eve;
member.


Брой мнения : 59
Join date : 12.03.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Общежитието на Кристофър.

Писане by Christopher. on Сря Апр 09, 2014 6:51 pm

Вече може би бе дошъл момента,в който трябваше да свали картите.Видя какво се върти в главата й и това,че изпусна нервите си пред него го накара по някакъв начин да се почувства по-добре.Не заради това,че искаше да я докара до нервен срив,а може би защото най-накрая след толкова време тя бе решил поне малко да сподели от това,което мисли.Тя бе права.До някъде и той играеше някаква игра,която може би той самия не знаеше каква роля трябва да заема в нея.Дали бе жертвата или този,който си търси такава.Май бе и от двата отбора.Обичаше да сменя позициите си.Колко нагло от негова страна.
Най сетне на лицето му светна широка усмивка.Навярно русокосата си е помисля,че вече тотално бе превъртял след всичко,но не бе така.Сега се започваше началото на едно .... на едно какво по точно?
Придърпа я към себе си.Голото и тяло се опря към неговото.Почувства топлината,която излъчваше,а в същото време може би усети и изненадана в движенията й.Едва ли след всичко,което му каза .. той би трябвало да постъпи така,а не просто да я накара да излезе,да се изкъпе и просто да бяха като едни обикновени съквартиранти,които да се разменят две думи за цял ден.Нямаше да бъде редно.Ръката му мина раз гърба й,а пръстите му минаха като по клавиши на пиано по гръбнака й.
- Какво искам от теб .. - започна той бавно,но в гласът му се усещаше една мека нотка.Нотка,която бе на удоволствие от това. - Искам просто да си моя,ничия друга! - отбеляза,като натърти на "моя" и "ничия друга".Предаваше се и той сам го виждаше.Трябваше ли да спре и да бъдат просто креватни приятели или това бе нещо добро в живота му. - Ако си съгласна да бъдеш част от живота му ... не искам да спиш с други,не искам да те деля.Не съм съгласен и с това да си мислиш,че всичко се плаща със секс!От мен ще го получиш само когато сама пожелаеш това удоволствие! - сякаш и заповядва,а в същност бе искрен с нея.За първи път от доста време в живота си,казваше това на момиче и не знаеше какъв ще е отговора.Е,от колко доста време .. откакто Наталия се подигра така нагло с него.Мразеше я,но сега може би намираше нова причина,заради която да я обича...а именно заради това,че начина по който го бе проектира го отблъскваше от останалите докато накрая не намери Нея.Не се знаеше колко дълго щеше да продължи всичко..ден,два..седмица,две .. месец,може би малко повече..но вече дойде време да рискува.С всичко!

_________________
I can show you how pleasurable
pain can be. You don’t believe me now, but this is what I mean about trust.
There will be pain, but nothing that you can’t handle.

avatar
Christopher.
member.


Брой мнения : 49
Join date : 11.03.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Общежитието на Кристофър.

Писане by eve; on Сря Апр 09, 2014 7:43 pm

Не си спомняше някога да бе виждала усмивката му. Не и в тази искрена светлина. Обикновено се усмихваше, когато светът престанеше да има значение след някоя дребна доза или когато изразяваше онези иронични и саркастични емоции по отношение на някого. Ако не бе сигурна за него, то можеше да каже, че вече бе влюбена в тази усмивка и искаше да я вижда по-често. Караше я тя също да се усмихне, макар и по-несигурно.
- Казах ти.. Готова съм на всичко. – потвърди, отпускайки глава върху гърдите му. Не бе очаквала нещата да бъдат толкова лесни. Нямаше нужда да се разиграват толкова дълго, но и двамата явно бяха наранени и несигурни. – Абсолютно всичко.
Повече не би стъпила в онзи бар. Момичетата като нея често изчезваха, никой не би забелязал. Може би управителят, който я приемаше като своя дъщеря, или момчето с розовата перука, за чието име не можеше да бъде сигурна, но никой от тях не би повикал полиция, за да я издири. Те знаеха, че бизнесът е рисков, както знаеха, че винаги се открива нещо по-добре и никой не е длъжен да се върне и да съобщи за напускането си. Промените при тях се случваха безмълвно и Ева не би липсвала на никого точно както никой не помнеше тъмнокосото момиче, което изчезна преди известно време.
- Мислиш ли, че услугите, които извършваш ще са достатъчни, за да издържат и двама ни? – попита внезапно и надигна глава. Трябваше да знае. Парите нямаха значение, но би било глупаво, ако не помислеше и от тази гледна точка. Знаеше, че именно липсата на подслон и подкрепа я бяха довели до този избор на професия.
- И какво ще правим с кашата, в която те замесих? – продължи с въпросите, чието време вероятно не бе сега, но искаше да ги махне от главата си, за да може да се наслади на факта, че веднъж някой я желаеше единствено за себе си и то не по онзи помпозен начин, който я уреждаше за вечерта и я изхвърляше в реалността на следващата сутрин.
- С теб никога не съм приемала секса единствено като начин да ти се отплатя. Винаги е имало нещо повече, което ме бе страх да споделя до сега. – довърши и устните ѝ докоснаха врата му, заизкачвайки се нагоре по него.

_________________
what have you done now?
Would you mind if I hurt you?
Understand that I need to.
avatar
eve;
member.


Брой мнения : 59
Join date : 12.03.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Общежитието на Кристофър.

Писане by Christopher. on Чет Апр 10, 2014 1:58 pm

Преглъщаше колкото се може по-тихо,за да може да чуе всяка нейна дума.Не искаше да я прекъсва,но имаше толкова много неща,които трябваше да каже,а явно не бе сега времето.Имаше време за всичко,нали повечето това си казваха всяка вечер преди да заспят.Всяко нещо с времето си.Времето е едно непонятно нещо и не знаеше какво ще се случи в следващия момент.И сега ако някой каже,че съдбата не си играе с хората,то това ще е пълна лъжа на нечии заблуден мозък.А хора такива .. колкото искаш.Повечето от тях предпочитаха да са далеч от реалността,а именно тя го събра с нея.
За момент мина първият път когато я видя,когато Тя прекрачи прага и влезе в онази дупка - "неговата стая" в един от хотелите,в който си бяха уредили среща.Не изглеждаше така .. не изглеждаше като момиче,което искаше някой да го обича,а като такава която имаше всичко.Може би доста добре се прикриваше ... и си личеше.Бе прекарал толкова малко време с нея в една стая,че вече му се искаше да я познава като дланта си.
Въпросите й леко го "притиснаха" в ъгъла на съзнанието му.Не му се говореше за това.Знаеше от къде можеше да спечели достатъчно пари,ако Тя пожелаеше нещо,но едва ли русокосата подозираше,че Кристофър притежава доста зелени и друг цвят книжки,с които да се издържа.Дупката,в която живееше бе само да замъгли погледа на останалите.Реално Кристофър имаше повече от колкото му се искаше,но нормалния,простия и живота пълен с адреналин всеки път,в който може да те приберат на топло му допадаше доста.Това,че не разказваше за себе си,винаги му даваше бонус точки когато извадеше всичките си козове на масата.Не бе толкова глупав,за разлика от постъпките му.
- Казах ти да оставиш всичко в мои ръце,Ева .. от теб се изисква само и единствено да бъдеш моя! - отново уточни с тих глас.Направи няколко крачка назад,за да отвори кабината и завъртя русокосата така че да влезе вътре заедно с него.Все още бяха прилепени един към друг. - Няма да те пусна! - отбеляза и след това я опря към стъклото.Ръката му затвори вратата и по най-бързия начин намери кранчетата и ги завъртя.Водата те стече върху тя,а Кристофър все още продължаваше да целува новата си тръпка... нова,а може би и последна.

_________________
I can show you how pleasurable
pain can be. You don’t believe me now, but this is what I mean about trust.
There will be pain, but nothing that you can’t handle.

avatar
Christopher.
member.


Брой мнения : 49
Join date : 11.03.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Общежитието на Кристофър.

Писане by eve; on Чет Апр 10, 2014 3:52 pm

Сега съзнаваше безразличието, което изпитваше към онова, което вършеше. Удачно ли бе да казва „вършеше“ или бе по-точно да каже „бе вършила“, защото вече нямаше намерение да се върне на онова място? Ева презираше принудата, която я бе накарала да приеме предложението на един непознат малко преди залез, докато скиташе из улиците. Може би ако този някой бе бил той… Не би могла да предвиди какви щяха да бъдат нещата тогава. Презираше онзи направен избор, но не съжаляваше за него. Струваше си да почувства студа при всяка напускане на нечие легло на сутринта, за да бъде отчаяна и смазана, за да потърси малко цвят в живота си и да открие, че той не се криеше в наркотиците, а в дилъра, който ѝ ги предложи веднъж.
Мислите ѝ съвсем естествено се насочиха в нова посока. Изгуби ги само за няколко секунди, докато опитваше да отгатне замисъла на действията му, но топлата вода я успокои и ѝ позволи да се върне обратно към мислите си. Имаше един въпрос. Тормозеше я, но Ева упорито прехапа устни, за да не го зададе. Беше един от онези въпроси, които не им бе сега времето. Нещо като зададените преди малко, а тя не искаше да го изнервя с повече въпроси от този сорт. Утре също бе ден, можеше да попита и утре. Повече нямаше да задава някой от вече изречените въпроси. Вярваше му и щом Кристофър казваше, че ще се погрижи за всичко, то щеше да го направи.
- Пропусна нещо.. – прошепна и по гласа ѝ пролича, че се усмихва. Като че ли се поколеба дали да продължи, но в крайна сметка го направи. – Не съм твоя. Аз съм само твоя.
Акцентът падна върху думата „само“. Не искаше да бъде никъде другаде, както не се нуждаеше от нещо повече от неговото присъствие край себе си. Не правеше планове за бъдещето, защото животът ѝ винаги бе бил ден за ден. Така и харесваше, така съдбата по-често я изненадваше. Усмивката ѝ избледня, когато устните ѝ намериха обратно неговите. Отговаряше на целувките му по-пламенно от всеки друг път, а пръстите ѝ се вплетоха в косата му.

_________________
what have you done now?
Would you mind if I hurt you?
Understand that I need to.
avatar
eve;
member.


Брой мнения : 59
Join date : 12.03.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Общежитието на Кристофър.

Писане by Christopher. on Чет Апр 10, 2014 8:21 pm

Усети,че русокосото момиче започна бавно да се отпуска от ставащата ситуация,която в момента се развиваше помежду им.Сякаш тя се промени,а и самия Кристофър не оставаше назад с това.Харесваше компанията й,даже повече от колкото трябваше..за моменти от секундата си мислеше,че това което направи го завързва завинаги за нея,но ... явно не бе така.Той бе дилър на дрога.Той трябваше да получава това което му се полагаше,а именно заплащането,което му дължаха след поредното бяло пакетче,поредната трева увита в хартия,поредното хапче .. А момичето за това се предлагаха като топъл хляб.Секса винаги до сега спасяваше положението,а и до някъде утоляваше неговия огромен апетит за секс.Забраняваше на нея да спи с други,именно за това Тя хвана това предложение с две ръце,сякаш бе удавник за сламка,а той можеше и да направи същото за нея?Да спре да спи с други .. докато тя стоеше сама в така наречената му "квартира" и се чудеше какво става?Блокира .. тоест мислеше,но реално правеше всичко машинално.Отвръщаше на целувките й толкова пламенно колкото ги получаваше .. надяваше се да не се заподозре нищо.А и по неговата логика,той бе изкусен манипулатор за това..Да  накараш момиче да се влюби в теб или поне да е готова на всичко за теб,а .. в главата ти да се въртят такива мисли....
Окопити се и я притисна още по силно към себе си,за да се разсее от мислите си.Водата продължаваше да бъда все така топло и да облива телата им ... отпускащо,стига да си тук,а не да витаеш другаде.
Зейниците му се разшириха,когато тя спомена,че бе пропуснал нещо.Какво по точно?Изчака и когато чу че русокосата допълни една от важните думи,които той бе използвал се засмя и я повдигна.Хвана бедрата й и уви краката й около кръста си.Засмя се на казаното и отново я целуна.
- Харесва ми начина,по който мислиш ... - отбеляза шеговито и след това последна нова доза целувки.
Одобряваше нейните устни върху неговите,харесваше му вкуса на целувките й,макар и да знаеше,че милиони езици са били допирани до нея ... това до някъде го подразни,но преди ... преди тя не му принадлежеше толкова колкото сега.Явно искаше да бъде с Кристофър..да я накара да се почувства обичана,защото бе готова на всичко.А понякога всичко значи много.Много,което някои хора не биха приели,защото е тяхно минало.Минало,може би ужасно .. но им бе харесвало.

_________________
I can show you how pleasurable
pain can be. You don’t believe me now, but this is what I mean about trust.
There will be pain, but nothing that you can’t handle.

avatar
Christopher.
member.


Брой мнения : 49
Join date : 11.03.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Общежитието на Кристофър.

Писане by eve; on Чет Апр 10, 2014 9:13 pm

Ева губеше себе си сред мислите си. На моменти присъстваше единствено тялом и забравяше коя е. Не бе предполагала, че малко повече връзки с хората около нея можеха да върнат част от спомените ѝ, въпреки че имаше известно подозрение, когато една сутрин се събуди с напълно непознати картини в главата си. Предположи, че е сън, но той се повтори. Не същия, но парчетата постепенно си идваха на мястото. Не искаше да си спомня. Онова, което виждаше в миналото си не ѝ харесваше особено. Искаше да бъде Ева и да започне на чисто като нея, затова потискаше тези проблясъци, но не можеше да ги спре.
Наложи се да използва волята си, за да се върне в реалността. Упорито мислеше единствено за Кристофър и успя да се пребори с кошмарите, които я навестяваха в будно състояние. Тази едва започващата връзка като че заплашваше да я погуби, но тя нямаше да се откаже. Искаше да бъде негова и ничия друга.
Знаеше какво го тормози. Една от двете страни вече бе направила саможертва, докато другата продължаваше да се колебае. Въпросът бе, че от нея все още не бе поискано каквото и да било. Смяташе, че е редно и тя да постави своя ултиматум, който едва ли бе онова, което той би очаквал да чуе.
- Няма да те ограничавам. Знам, че това е работата ти и тя ти доставя някакво удоволствие. Просто не ме лъжи, когато си бил с някоя от тях. Казвай ми истина в очите, защото твърде дълго са ме лъгали за провалени бракове и нещастни връзки. – каза тихо, когато отдели за кратко устни от неговите. За сметка на саможертвата, която той пожела от нея, Ева искаше само истината от него. Нищо повече. Тя винаги бе била в позицията на жената, деляща една леглото с неверен мъж и някак бе привикнала към това. Приемаше го за нормално. Болеше я, но знаеше как да живее с болката и честно казано я болеше повече от лъжите, които чуваше отколкото от факта, че не бе единствената. Този факт тя можеше да преживее.

_________________
what have you done now?
Would you mind if I hurt you?
Understand that I need to.
avatar
eve;
member.


Брой мнения : 59
Join date : 12.03.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Общежитието на Кристофър.

Писане by Christopher. on Чет Апр 10, 2014 9:29 pm

Думите и минаха така скоростно покрай ушите му,че дори и той самия не можа да повярва на това,което каза русокосата.Очакваше да възрази,да се откаже .. да не харесва този начин на живот и какво ли още не,което всички други,ако бяха на нейно място биха го направили.Да му трясне вратата,да го прати по дяволите и най-оригиналното,което бе в момента да пусне слух,така че той да се почувства виновен.Рядко се проявяваше това чувство в самия Кристофър,тъй като бе дресиран на това.И може би понякога това не му харесваше,защото искаше за първи път от доста време за изпита и чувството за вина.
Все още стоеше отдръпнат от нея.Примигваше и чакаше да каже,че само да иска истината не е достатъчно,а има и още нещо .. но русокосата мълчеше.Просто така.Не,не .. след толкова време сред хора,които обичаха да манипулират и да лъжат с прости изисквания,Кристофър нямаше да повярва и на това.Присви леко очите си и след това главата му се изпразни от всички онези мисли,които се въртяха някъде там.Вече беше мрак.
- Ти не си сериозна .. - отсече той,без дори да се замисли дали го казваше на глас или на ум.Тя наистина не бе със всичкия си!Това момиче или беше лудо или просто обичаше да знае,че е минавала и  през тази ситуация и може да мине отново за пореден път.Това не му достави удоволствие .. очакваше Тя да ревнува или всички онези неща,които правеха момичетата,когато разберяха,че човека когото обичат .. за да си свърши работата бе готов да им обърне гръб.Може би щеше да се справи с изкушението и само Ева щеше да му е достатъчна.Както той самия бе казал,трябваше да рискува.Вече бе обърнал нова страница,откакто отговори на молбата й със смс-а,който му прати.
- Не ... няма да бъда с други! - отбеляза така,сякаш и се кара и искаше тя да го разбере.Трябваше да има някакво уважение към нея - заслужаваше го.Нямаше значение каква е била или ще бъде. - Казах ти че искам само теб,предполагам ти можеш да заместиш тези други,с това което ми предлагат. - отбляза този път с по-спокоен глас и се усмихна.Личеше си,че бе насилствено,но не знаеше какво ще реагира русокосата.Тя се променяше всеки път,начина й на мислене беше различен и това го плашеше може би малко .. тези нови промени за няколко часа му идваха в повече.

_________________
I can show you how pleasurable
pain can be. You don’t believe me now, but this is what I mean about trust.
There will be pain, but nothing that you can’t handle.

avatar
Christopher.
member.


Брой мнения : 49
Join date : 11.03.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Общежитието на Кристофър.

Писане by eve; on Пет Апр 11, 2014 8:00 am

Единственото, което искаше от него дори не бе истината. Беше нещо много по-малко, но за нея значението му бе голямо колкото света. Ева искаше от него само и единствено да бъде щастлив. Това с истината бе просто формалност, защото мразеше да я лъжат.
- Сериозна съм, Кристофър. Искам да бъдеш щастлив. Не знаеш колко много значи онази твоя искрена усмивка за мен. – каза и опита да се усмихне, но този път нямаше повод да го направи и усмивката изглеждаше скована и насилствена. Едва ли някога щеше да му сподели, че всъщност и тя има онези големи очаквания от една такава връзка като останалите момичета. За разлика от тях обаче Ева знаеше как стоят нещата в реалността и бе готова да понесе болката от „изневерите“ му с другите.
Той едва ли осъзнаваше колко трудно бе за нея да поиска каквото и да било, едва ли съзнаваше колко много ѝ бе дал само с онази усмивка и желанието му да бъде само негова. Тя не заслужаваше да поиска каквото и да било повече от него, а същевременно му дължеше всичко, което той поиска от нея. Поне в нейната глава нещата изглеждаха по този начин, защото блондинката отдавна се бе отказала да мисли, че някога някой ще я пожелае по различен от плътския начин, както и тя не вярваше, че някога ще се влюби.
Думите му вдъхнаха живот в усмивката ѝ. Не бе поискала това гласно, но се радваше да го чуе. Устните ѝ отново се сляха с неговите и едва сега осъзнаваше, че всеки друг път по някакъв начин се бе отдръпвала от тези целувки. Кристофър бе първият, на който позволи да се открадне една такава целувка. Всички останали просто бяха опитвали и в един момент се отказа. Тялото ѝ винаги бе представлявало нещо по-интересно за тях.
Нямаше какво повече да каже. Мълчанието ѝ се струваше не толкова натрапчиво този път и ѝ харесваше да чува шумът от течащата вода и целувките им. Не бе времето да разискват точно тези теми, но явно бе по-добре да ги уточнят сега и затова всеки казваше онова, което имаше да каже и изчакваше реакцията на другия. Подобни разговори няколко пъти бяха разрушили заформящата се идилия и Ева се надяваше този път да бе улучила думите. Не искаше Кристофър да се отдръпне отново и да се върнат към началото…

_________________
what have you done now?
Would you mind if I hurt you?
Understand that I need to.
avatar
eve;
member.


Брой мнения : 59
Join date : 12.03.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Общежитието на Кристофър.

Писане by Christopher. on Пет Апр 11, 2014 11:12 pm

Понякога му бе трудно да разбере мисленето на жените.Ах,тези жени!И да биеш главата си в стената няколко минути подред с надежда,че ще проумееш тяхната логика,никога не се получава .. освен травмите,които може да нанесеш на мозъка си.
Искаше да бъде щастлив,пукаше и за усмивката му...Тя .. Тя ли беше?Тя,за която говорят,че забелязва и най-малкия детайл в теб.Тази,която ще бъде до теб за напред?Съдбата обичаше да си играе с Кристофър,но този път може би прекали.Не в лошия,а в добрия смисъл!
- Добре .. - промълви едвам дилъра докато устните му се залепяха за нейните,а езика му обикаляше в цялата й уста.
Усещаше,че водата постепенно започна да става студена и с бързи движения намери кранчето и го завъртя,така че то спря.Разговорите под душа,често се оказваха дълги за да може да преминете от топла и приятна за тялото вода,до студена и сковаваща.Все още краката й бяха увити около кръста му и той я притисна още повече към себе си,искаше да усети тялото си плътно залепено до нейното.Харесваше му и с всяко едно докосване това чувство се увеличаваше.До колко можеше да продължи всичко това?Дано да не свърши скоро както всички пъти до сега,когато се опита да бъде по-близък с нея.
Отдръпна се,така че да види очите й.Усмихна й се леко.Ръката му мина бавно по лицето й и махна онзи мокър кичур коса,който сега бе полепнал от бузата й.Бе красива признаваше си .. може би това допринесе за сегашните им отношения.Е,разбира се и дрогата преди това .. но за в момента .. тя бе различна и забравена тема.
- Хвани се здраво за мен. - отбеляза и той я сграбчи по-силно.Отвори кабината и веднага хвана кърпата,която бе на вратата.Уви тялото на Ева и й подаде двата края,за да я да я задържи върху тях докато излезят от помещението и се върнат отново към онази малка стая,в която се провеждаха повече действия от живота на Кристофър.
Усещаше аромата на кожата й,което го успокояваше допълнително,че тя все още е тук,а не си е тръгнала.Нямаше да си тръгне както направи Наталия,надяваше си.Защо още мислеше за нея .. сега русокосата заемаше нейното място по-добре .. Е,имаше време да се прави по-добре от нея и го знаеше.Макар и от начало да й е трудно с неговия начин на живот.

_________________
I can show you how pleasurable
pain can be. You don’t believe me now, but this is what I mean about trust.
There will be pain, but nothing that you can’t handle.

avatar
Christopher.
member.


Брой мнения : 49
Join date : 11.03.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Общежитието на Кристофър.

Писане by eve; on Съб Апр 12, 2014 5:29 am

Не помнеше колко часа бе спала предната вечер. Не помнеше дали въобще бе спала, но ако бе, то със сигурност бе по-малко от стандартните осем часа сън. Те никога не се събираха за едно денонощие при нея и това личеше по умората, която се явяваше винаги по-рано от нормалното. Този път Ева успешно се бореше с нея. Не искаше дори да помисли да затвори очи. Настоящето изглеждаше твърде много като сън и се страхуваше, че би изчезнало. Най-малко очакваше от Кристофър да се съгласи. Той винаги подхождаше към нейните опити да направи нещо за него с песимизъм или ирония сякаш се страхуваше, че тя го разиграва. Не би помислила дори да го направи. Малко или много те бяха от един отбор – отборът да захвърлените на произвола обекти на вечно променливите настроения на съдбата.
Блондинката се вслуша в думите му и засили захвата си около тялото му като в същото време придържаше краищата на кърпата. Докато минаваха по коридора ѝ направи впечатление, че сградата бе сравнително тиха предвид функцията, която вършеше. Подобни сгради рано или късно се превръщаха в свърталище на странни личности с пропаднали мечти и животи. Те винаги вдигаха шум и рядко вратите биваха затворени.
- Искам да прекарам остатъка от вечерта само с теб. – прошепна и устните ѝ бегло докоснаха врата му преди тя да се отдръпне, за да срещне погледа му. Винаги търсеше някаква реакция у него след всяка дума, която казваше, а знаеше, че те проличаваха единствено в погледа му и то съвсем за кратко. След това Кристофър възвръщаше самообладанието си и показваше единствено онова, което пожелае, като емоция.
С влизането в стаята Ева остави кърпата да се свлече на пода. Предполагаше или по-точно знаеше, че присъствието ѝ бе излишно. Знаеше как ще продължи всичко, знаеше, че ситните капки вода щяха да попият в чаршафите, когато двамата се окажат върху леглото и наистина бе добра с предвиждането на бъдещето. Нещо хладно и меко се докосна до кожата ѝ и се намачка под тежестта и на двамата. В стаята ухаеше на пица, но гладът ѝ в момента бе насочен в напълно различна посока. Тя искаше него, само и единствено него и целувката, която му подари, бе достатъчно красноречива.

_________________
what have you done now?
Would you mind if I hurt you?
Understand that I need to.
avatar
eve;
member.


Брой мнения : 59
Join date : 12.03.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Общежитието на Кристофър.

Писане by Christopher. on Съб Апр 12, 2014 10:58 am

Когато стигнаха до леглото на Кристофър,Ева пусна кърпата и тя се свлече на пода.Дилъра леко се усмихна и присви очи,за да разбере намеренията на момичето.Може би вече бе ясно както предстоеше,след като до някъде разбраха границите и правилата на тяхната бъдеща връзка,ако въобще я имаше.Той се намести между краката на момичето и легна върху нея.Усещаше студенината на мокрия чершаф,но това сега не го интересуваше.Погледна към часовника,който отброяваше последните секунди до полунощ.Не можеше да й обещае,че ще бъде само нейн за вечерта,след като се предполага,че Тя би трябвало да знае с какво той се занимаваше и кога бизнеса му бе в разгара си.Той бе един от най-добрите дилъри в града и малко или много .. искаше или не,трябваше да бъде там.Имаше много клиенти,които искаха да се убедят в думите на останалите,които говореха за стоката му .. а омайващите думи на Кристофър винаги вършеха работа.Поне в повечето случаи!
- Знаеш как стоят нещата ... - започна той и разбра само по изражението й,че през главата на Ева минаха същите мисли. - Но мога да закъснея с няколко часа докато заспиш.. - уточни Кристофър и светна нощната лампа.Светлината,която навлизаше от прозореца не бе достатъчна,за да види лицето й толкова добре колкото той самия искаше.
Знаеше,че щеше да бъде тук в безопасност .. поради причините,които винаги му минаваха през главата щом искаше да се усамоти.Никога не бе водил други освен нея и още няколко момичета,които вече са в безизвестност .. не заради него,а заради собствените им грешки.Така,че нямаше да се намери някой .. който по ирония на съдбата да влезе тук и да я притесни за през нощта.А и имаше и още няколко причина да иска да излезе тази вечер.Да оправи това,в което се бе забъркала русокосата и да започне на чисто.Поне така твърдеше,а и той се надяваше да е така.Щеше сигурно ... някой ден,но в близките да намине през нощния клуб,в който работеше пред настоящата му приятелка.Може би щеше да разпита и нещо за нея,но това щеше да стане единствено,ако тя му бе позволила,а Кристофър не мислеше,че тя ще има нещо против,ако той реши да разузнае по-малко миналото й.Може би щеше да разбере и защо бе загубила паметта си.
Целуна я нежно по устните и след това се изправи.Облече се и й подаде негова тениска и бельо,което можеше да облече.Извади го от онази чанта,която Тя му бе заръчала да му донесе когато му бе пратила смс-а.Изчака я .. без да я притеснява и след това легна до нея.Взираше се в очите й,присегна се и я прегърна.Усети аромата на косата й,който му хареса й се усмихна.Притисна я по силно към себе си.Харесваше я,тоест .. май я обичаше.
- Време е да спиш,виждат се сенките под очите ти ... - отбеляза спокойно и започна да играе с кичурите от мократа й коса,а с другата си ръка галеше рамото й. - Трябва да си почиваш,Ева .. - добави,обърна се и угаси лампата,а след това дръпна завивката нагоре,за да загъне русокосото момиче.

_________________
I can show you how pleasurable
pain can be. You don’t believe me now, but this is what I mean about trust.
There will be pain, but nothing that you can’t handle.

avatar
Christopher.
member.


Брой мнения : 49
Join date : 11.03.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Общежитието на Кристофър.

Писане by eve; on Съб Апр 12, 2014 4:11 pm

Дрехите му носеха онзи влажен аромат, който се носеше последно време из въздуха. Напомняше ѝ, че се налагаше Кристофър да я изостави за няколко часа. Не бе сигурна дали ще се върне преди първите лъчи на слънцето или щеше да се събуди сама. Мисълта бе еднакво плашеща независимо дали щеше да се събуди в неговото легло или в своето.
- Страх ме е да затворя очи… - промълви тихо, скривайки лице в блузата му. – Не искам това да се окаже просто един жесток сън.
Ева бе убедена, че сутринта не сънуваше, когато го потърси за помощ. Ароматът на кръв бе повече от наситен и истински, витаещ из коридорите на стария хотел. Не бе първият път, в който се будеше без спомени и все пак я плашеше, защото този път липсваше логична причина освен вероятността да е била упоена с нещо или просто бе била достатъчно наивна, за да се съгласи на нечии откачен вкус за места за уединение. Нямаше да е първият път, в който си бе изпатила от наивността си.
Умората обаче надделяваше над желанието да остане будна. Ева се предаде и затвори очи. Топлината, която излъчваше тялото му, я успокояваше и караше да се чувства сигурна и защитена. Той можеше просто да излезе, но предпочете да остане до нея поне докато заспи. Нищо не изглеждаше особено сигурно, въпреки че трябваше да е. Може би защото действително знаеха твърде малко един за друг. На практика тя почти не познаваше човека, който в момента я прегръщаше. Единственото, което знаеше за него бяха думите, с които една от колежките ѝ го бе описала, когато ѝ препоръча услугите му. Той бе дилър, един от най-добрите в града, склонен да приема и друг вид заплащане освен паричното. Нищо повече. Останало сама добави, а то се състоеше в доверието, което му имаше да дойде, ако тя някога има нужда от него. Тази информация бе недостатъчна, но не сега би попитала за повече. Може би по-късно…
- Обичам те.. – почти прошепна, докато заспиваше. Едва ли щеше да си спомни, че е изрекла тези думи преди да заспи, но едва ли би съжалявала за тях. Поне вече знаеше какво точно чувства…

_________________
what have you done now?
Would you mind if I hurt you?
Understand that I need to.
avatar
eve;
member.


Брой мнения : 59
Join date : 12.03.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Общежитието на Кристофър.

Писане by Christopher. on Съб Апр 12, 2014 4:35 pm

Не можеше да й обещае,че съвместното им живеене понякога няма да се превърне в кошмар за нея.Познаваше себе си прекалено добре,за да твърди обратното,а и й бе обещал да не я лъже.Затова замълча и продължи да я притиска към себе си.Слушаше дишането й и усещаше как се поддава на уморената.Кристофър се чудеше дали това бе първа нощ,която тя щеше да прекара от доста време с някого в едно легло без да се нуждае да доставя на някого удоволствие ,срещу което той да си заплати на сутринта.Знаеше какво е и отношения на тези частни ебачи,който искаха само това което им бе обещано и не ги интересуваше за чувствата на другите.Ако трябваше да бъде честен със себе си - той бе един от тях.Нямаше никаква разлика в отношението им към момичетата,които идваха при него,но русокосата сякаш знаеше как да накара чувството на сексуален глад да заспи за малко .. а нали не трябваше така е така?Би трябвало да го накара да я искаш колкото се можеше повече.Дори да не й позволява да спи,преди да изпълни това,което той искаше от нея.
Думите,които излязоха от устата й го шокираха."Обичам те" .. не бе нещото,което той искаше да чуе точно в момента,но щом тя вътрешно го желаеше,явно е имало полза от това.Дали щеше да го помни на сутринта?Едва ли?Отново замълча без да казва нищо,само целуна главата й.
- Заспивай вече .. - добави едвам доловимо и усети дишането на русокосата да се успокоява и тя се унесе в сън.
Покрай нея и Кристофър го насили на сън.Очите му бавно започнаха да се затварят и да се унася .. докато телефона му не извибрира и той се помъчи бързо да спре звука,за да не я събуди.Надигна се внимателно и я отдръпна от себе си.Погледна часовника-беше 3 без 15.Разтърка сънено очи и се изправи.Облече се,взе ключовете за колата си и излезе.

Няколко часа по-късно Кристофър отново завъртя ключа в ключалката и влезе.Погледна дали русокосата се бе събудила,но тя все още спеше.Усмихна се когато забеляза,че не е усетила липсата му.Отиде в кухнята и остави нещата в хладиълника,които бе купил от денонощния супермаркет.Направи кафе,а след това влезе да си вземе душ,за да премахне замъгленото му подсъзнание и миризмата на трева от дрехите си.
Докато размишляваше над случилото се в последните 48 часа, разбра,че му пука повече от колкото трябваше за някой друг освен за себе си.Помогна на Ева,а повече биха казали да не се занимава с това..а и биха споделили с него,че тя не бе негов тип.Повечето момичета,които практикуваха това бяха прекалено сковани в тези отношения,ако имаха някой до себе си.Не го интересуваше .. Ето,съзнанието му взе да се избистря постепенно.Спря водата,взе кърпата и излезе.Ева все още спеше..тихо се облече и застана на един стол и започна да я наблюдава.Доставяше му удоволствие.Може би отстрани изглеждаше доста зловещо,но на него не му пукаше за мнението на другите.

_________________
I can show you how pleasurable
pain can be. You don’t believe me now, but this is what I mean about trust.
There will be pain, but nothing that you can’t handle.

avatar
Christopher.
member.


Брой мнения : 49
Join date : 11.03.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Общежитието на Кристофър.

Писане by eve; on Съб Апр 12, 2014 5:16 pm

Ароматът на прясно кафе я привлече. В първия момент мислеше, че просто сънува. Знаеше, че ще има кафе единствено ако стане и си направи такова, а дори не бе сигурна дали имаше още кафе в шкафа. То като че ли заместваше всички останали вредни навици от миналото ѝ в настоящето. Ева не би отрекла, че бе зависима от тази напитка. По-късно обаче спомените от предната вечер нахлуха в главата ѝ. Тя, Кристофър и един разговор, който не би очаквала някога да проведат. Това трябваше да е някаква част от сънищата ѝ…
Ръката ѝ се спусна сред завивките, но единственото, което почувства бе хладният и намачкан чаршаф, който на места продължаваше да бъде леко влажен. Страховете ѝ биваха оправдани точно в този момент и Ева отвори рязко очи. Почти толкова мигновено се и изправи до седнало положение, обхождайки стаята с поглед. Забеляза го едва когато бе на крачка да изгуби надежда, че би се върнал за нея. Само че той вече го бе направил веднъж, нали? В мотела се върна за нея. Сега отново бе тук.
- Добро утро. – поздрави несигурно, борейки се с шока, който я пробуди. След подобно събуждане едва ли се нуждаеше от кафе, но просто заради навика не би отказала едно. В момента обаче имаше съвсем различни планове и сутрешното кафе изостана на заден план. Блондинката се поколеба преди да се изправи и да го приближи. По погледа му можеше да разбере, че бе прекарал цялата нощ без да затвори очи поне за няколко минути. Предполагаше, че се дължеше на работа. Каква и с кого… Тя нямаше да попита, не смяташе, че е нейна работа. Вярваше на думите му, както и вярваше, че ако има нещо, той би споделил с нея. Нали все пак обеща да не я лъже?
- От колко време стоиш тук? – попита и се настани в скута му. Искаше да го привлече към леглото, където можеше да си почине, но реши да не настоява. – Трябваше да легнеш при мен. Има достатъчно место и за двамата.

_________________
what have you done now?
Would you mind if I hurt you?
Understand that I need to.
avatar
eve;
member.


Брой мнения : 59
Join date : 12.03.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Общежитието на Кристофър.

Писане by Christopher. on Съб Апр 12, 2014 5:38 pm

Докато въртеше телефона си на масата и от време на време поглеждаше към него,да не би да извибрира и да я събуди,Кристофър все още продължаваше да мисли над нещата,които се случиха толкова бързо.Обичаше да ги анализира и да извади най-полезното от тях,но точно сега не му се отдаваше това действие.Наркотиците все още тровеха .. макар и по-малко съзнанието му.Облегна се на облегалката на стола и зачака.
Няколко минути по-късно русокосата се размърда из под завивките.Очите на Кристофър се разтвориха още повече.Ева бързо се изправи в седнало положение и обходи цялата стая.Леко учудване се изписа на лицето му,но той бързо го прикри когато видя погледа й върху него."Добро утро" излезе от устните й,а дилъра в знак на отговор само кимна и бързо добави "Добро утро".
Ева се изправи и седна в скута му.Ръцете му се озоваха на бедрата й,които ясно се показваха под тениската,с която бе облечена.Бе една от любимите му.Беше я взе от един забутан магазин в края на Лос Анджелис,след поредната му пиянска вечер.Но това бяха стари спомени.
- Стоя от достатъчно време,за да забележа колко си несигурна дори и в съня си. - отбеляза Кристофър и продължи да я гледа.- Не се нуждая от сън .. достатъчно съм дресиран да издържам и  без тази опция.Мозъка ми постоянно е замъглен. - добави дилъра и се присегна да я целуне.
Изглеждаше толкова невинна когато не се налагаше да я спасява от разни случки свързани с кръв,наркотици и други от този род.Трябваше да вметне някъде по-късно в разговора им или просто да замълчи по тази теми,защото тя знаеше и за какво излизаше той.Бяха говори под душа.Знаеше,че Кристофър излиза не само по работа,а и да се помъчи да заличи това,на което бе свидетелка,а може би и участвала в това неговата съквартирантка.И както винаги,връзките му се движеха със скоростно темпо и вече никой,нищо не помнеше за това.Не отричаше,че трябваше да се прави и на клоун за някой,но .. когато му паднеше така нареченото "перде" и когато се намеси полицията всички улегнаха.Имаше късмет,че все още не бе употребявал каквото и да бе наркотично вещество.Но .. сега не му се говореше за това.Надяваше си и русокосата да не пита.Отново тя изплува в съзнанието му .. макар и да бе пред него.Едва ли някой би си помисли,че момиче като нея би било способно на неща,които родителите не позволяваха на децата си.

_________________
I can show you how pleasurable
pain can be. You don’t believe me now, but this is what I mean about trust.
There will be pain, but nothing that you can’t handle.

avatar
Christopher.
member.


Брой мнения : 49
Join date : 11.03.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Общежитието на Кристофър.

Писане by eve; on Съб Апр 12, 2014 6:17 pm

Ева отвърна на целувката му, но го направи сдържано и без особено желание. Не искаше да бъде така, но не можеше да се отърси от мислите, които думите му породиха. Знаеше много добре как той притъпяваше нуждата от сън. Кристофър определено бе един от най-добрите дилъри в града, но не и един от най-умните. Отново не искаше да прозвучи точно по този начин и в момента се радваше, че тя бе единствената, която понякога имаше чувството, че се намесва в чуждите мисли, а може би и наистина го правеше…
- Аз не съм сигурна в нищо освен в теб и факта, че не си като никой от другите. – каза и успя да се усмихне. Самата мисъл, че той наистина не бе като онези самовлюбени копелета, я караше да се усмихва. Те нито веднъж не я попитаха дали желае такси, за да прибере и винаги затръшваха вратата след нея все едно не смятаха, че е нужно да плащат за тези услуги, дори да знаеха, че по принцип не бяха уговорени в договора ѝ със заведението и всичко бе изцяло на нейна и тяхна отговорност. Усмивката ѝ избледня, когато отново срещна погледа му.
- Този начин на живот ти вреди. Прави те раздразнителен и не може всеки път да бориш умората с поредната доза. Виждала съм последствията… Не искам да стигаш до там. – заговори и този път в нейния глас се криеше онази нотка, която караше думите да прозвучат като гласа на разума. По същия начин снощи Кристофър ѝ разкриваше своите правила и променяше онези, които тя налагаше. Тя не искаше да се меси в навиците му, но вече му бе казала, че иска да го прави щастлив, а знаеше, че зависимостта не водеше до това, а точно до обратното. Не можеше да я вини, че я бе грижа за него и просто искаше да му помогне.
Защо не можеше да бъде от онзи тип дилъри, които никога не опитваха стоката си? Те умееха да печелят клиентите си с думи и част от тях бяха добри колкото него. Мислите ѝ бяха прекъснати от новата целувка, която тя започна. Не искаше да мисли за това. Каза онова, което мислеше и решението бе изцяло негово дали щеше да се вслуша или щеше да пренебрегне думите ѝ.

_________________
what have you done now?
Would you mind if I hurt you?
Understand that I need to.
avatar
eve;
member.


Брой мнения : 59
Join date : 12.03.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Общежитието на Кристофър.

Писане by Christopher. on Съб Апр 12, 2014 6:40 pm

Начина,по който говореше с него Ева,бе като ситуацията майка и син.Не бе свикнал някой да се грижи за него,както и преди бе споменавал толкова много пъти.Бе самостоятелен,обичаше сам да взема  решенията си и да понася последствията за тях.Нямаше нужда да й обеснява,че от почти 5 години единственото нещо,с което се събуждаше и заспиваше бяха дрогата,тревата и наркотиците.Едва ли бе виждала напълно как изглежда един човек след дълго употребяване на наркотици.Тя бе на 19-20,а може би и с година повече или по-малко.Не знаеше,само така си мислеше.Ако трябваше да бъде честен с нея,не искаше да му казва,кое бе редно и кое не,но замълча.
Отвърна на целувката й,като този път я направи продължителна.Ръцете му,които бяха на бедрата на момичето леко се изкачиха нагоре и повдигнаха тениската й.Не,нямаше да я кара да спи с него сега ... просто искаше да почувства топлотата на тялото й по ръцете си.
- Гладна си ли? - отсече между целувките,но не спря.Даваха му спокойствие или така си мислеше той.Не се нуждаеше от храна,когато можеше да я има в ръцете си.Един от онези изтъркани лафове,които повече използваха и той си мислеше,че са пълна измишльотина .. а може би и наистина бяха,но точно сега той се чувства по този глупав начин.Отдръпна се. - На прибиране минах през магазина .. - продължи и посочи с поглед към хладиълника.Знаеше,че първия път се бе издънил с това да го намери празен само и единствено с няколко бири,които се търкаляха по рафта.
Погледа му бавно обходи цялата Ева като се стараеше да изучи и най-малкото от тялото й,лицето й ,а може би дори и малко малкото което не се виждаше с просто око.Тя сякаш не бе човек,бе нещо друго.Не можеше човешко същество да бъде толкова прелестно,а да държи в себе си толкова мрачни тайни.Трябваше да има нещо,което Тя не искаше да му каже,но Кристофър нямаше да настоява .. нямаше докато тя сама не пожелаеше.А дали знаеше и коя беше?Помнеше,че всеки път щом идваше при него за поредната доза и му предлагаше сексуалните си услуги му казваше,че може да бъде всяка друга,която той пожелае .. може да бъде всяка.А въпроса бе ... как го правеше.Бе толкова истинско.Коя бе тя? ...
Последва следващата целувка,докато изчакваше отговора й,за да разбере дали бе гладна или не.Надяваше се да е,защото напразно щеше да се бе постарал.Не че имаше проблеми с това.

_________________
I can show you how pleasurable
pain can be. You don’t believe me now, but this is what I mean about trust.
There will be pain, but nothing that you can’t handle.

avatar
Christopher.
member.


Брой мнения : 49
Join date : 11.03.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Общежитието на Кристофър.

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Страница 1 от 2 1, 2  Next

Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите